Бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. В продължение на 30 години е духовник, учител и книжовник в гр. Котел. Негов е първият препис (1765) на Паисиевата история. Съставя два ръкописни нравоучителни сборника (наречени видински); отпечатва преводно-компилативния сборник „Кириакодромион, сиреч Неделник” (1806) – първата печатна книга на новобългарски език; създава първата светска художествена творба в нашата литература – автобиографията „Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Георги Раковски във в. „Дунавски лебед” през 1861 г.
