Учен историк, филолог, обществен и държавен деец. Роден в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 е доц., а от 1876 и проф. в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878) е назначен за вицегубернатор. През 1878–1879 завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М.Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание 1879 обявява София за столица на Княжество България. Един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (дн. НБ “Св. св. Кирил и Методий”). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет 1881–1883.
