Български учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България. Учи в Букурещ, посещава лекции по философия в Хайделберг. Завършва медицина в Мюнхен с докторска дисертация. Владее 9 езика, пише на 6. Издава на френски, немски и английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома. Създава първата натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение „Панепистимия” („Всенаука”) (1861-1867). Съставя първия български светски учебник – „Буквар с различни поучения” (1824), популярен под името „Рибен буквар”. Застъпва се за въвеждане на взаимното обучение и на звучния метод при усвояване на четенето. Разработва въпроси от областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката.
