Разностранен деец на Българското възраждане. Писател, общественик, духовник. Председател на Българското книжовно дружество (1898). Учи във Шумен при Сава Доброплодни и Сава Филаретов, а по-късно продължава във Одеската духовна семинария. Участва в Първата българска легия, след което се връща в Украйна и продължава духовното си образование в Киев. Там е положен за йеродякон, последователно заема висши духовни длъжности. През 1884 г. е ръкоположен за търновски митрополит под името Климент Търновски. На два пъти (1879 – 1880 г. и 1886 г.) е министър-председател на България. Автор е на повестта „Нещастна фамилия”, на драмата „Иванко, убиецът на Асеня І” и други. Родоначалник на съвременната българска белетристика.
