Теодор Светослав е син на цар Георги Тертер I от първия му брак и вероятно е роден някъде в началото на 70-те години на XIII в. Към 1279 г. Теодор Светослав и неговата майка са изпратени като заложници в Никея, а към 1281 г. е обявен годежът му с дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. През 1285 г. търновският патриарх Йоаникий III успява да договори освобождаването на Теодор Светослав. След завръщането му в Търново синът на Георги Тертер е обявен официално за престолонаследник и “съцар”. Към края на 80-те години Теодор Светослав е изпратен като заложник в Златната орда.
През 1300 г. успява да избяга заедно с Чака, когото поставя на българския престол. Възползвайки се от междуособиците, обхванали Златната орда, и похода на татарския хан Токту срещу Търново, Теодор Светослав организира преврат срещу Чака и сам застава на българския престол. В знак на благодарност хан Токту отстъпва на българите областта Бесарабия и по този начин България възстановява своята власт на север от р. Дунав. След като стабилизира вътрешнополитическото си положение Теодор Светослав предприема военни действия срещу Византия, прераснали в четиригодишна война. Към българската територия отново са присъединени градовете между Месемврия и Агатопол.
