Стефан Стамболов

Стефан Стамболов

Революционер, политически и държавен деец, поет, журналист и преводач. Роден в Търново (дн. Велико Търново). Първоначално учи в родния си град, а след това – в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери бива изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. През есента на 1874. е определен от БРЦК за заместник на В. Левски и като апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях. Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание 1875. През януари 1876 преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг. По време на войната 1877 – 1878 , която посреща с огромна радост, става секретар на военния пратеник на Славянския комитет в България княз Наришкин, включва се активно в събирането на храни и продоволствия за руската войска, полага грижи и за Българското опълчение. След учредяването на Либералната партия влиза в нейните редове.

Посреща с радост извършеното в Пловдив Съединение на Източна Румелия с Княжество България 1885 и участва като доброволец за неговата защита по време на Сръбско-българската война 1885. До лятото на 1886 се придържа плътно до поведението на своя партиен шеф П. Каравелов. Полага големи грижи за развитието на занаятите и индустрията, сключва и първите търговски договори с някои от западноевропейските държави (въпреки формалните пречки от т. нар. режим на капитулациите), съдейства за активизиране на културния живот и пр. В областта на външната политика провежда открита антируска линия. Спрямо вътрешната политическа опозиция проявява нетърпимост и преследва сурово своите противници. Въпреки големите му заслуги за довеждането на княз Фердинанд I на българския престол, в началото на 90-те г. на XIX в. отношенията между тях започват да се влошават, за да достигнат до пълен разрив през май 1894. В началото на юли 1895 е нападнат на една от централните столични улици и съсечен. Почива след няколко дни от получените тежки рани.

Освен като революционер, политически и държавен деец С. се изявява и като поет. Автор е на сравнително неголям брой стихотворения, част от които издава още през 1875 заедно с Хр. Ботев в стихосбирката “Песни и стихотворения”.